Изпитване, проведено in vitro (от латински: „в стъкло”), означава изпитване, направено извън жив организъм и обикновено включва изолирани тъкани, органи или клетки.
Можете да използвате in vitro данни, за да изпълните изцяло или частично изискванията за информация, която иначе би изисквала данни, които да бъдат генерирани чрез изпитвания върху живи организми (in vivo изпитвания).
In vitro методите се разделят на методи, които отговарят на международно признати критерии за валидиране, и на методи, които не отговарят. За регистрацията по REACH за предпочитане използвайте методи, които са достатъчно добре разработени съгласно международно признатите критерии за разработване на изпитвания (например, критериите за предварителното валидиране на Европейския център за валидиране на алтернативни методи (ECVAM)).
Промените в приложения VII и VIII на REACH от 2016 г. правят методите за изпитване in vitro стандартни методи за изпитване на определени токсикологични свойства.
Дори и да сте използвали in vitro метод, който не е международно валидиран, пак трябва да предоставите резултатите от вашите изследвания в регистрационното си досие като част от събирането на цялата налична информация. Може също така да ги използвате в подхода за значимост на доказателства или за да подкрепите групирането на вашите вещества.
