Стандартни изисквания за информация

За да изпълните задълженията си за регистрация, трябва да отговаряте на минималните стандартни изисквания за информация, определени от REACH. Тези изисквания зависят от обема на веществото, което произвеждате или внасяте в ЕС/ЕИП.

 

Идентифицирайте съответните изисквания за информация за вашето вещество
  • Следвайте общите изисквания за информация за всички регистранти, включително за тези, които обхващат идентифицирането на вашето вещество, описани в приложение VI към REACH.
  • Следвайте специфичните изисквания за информация за опасностите, които се прилагат за различните тонажни групи, посочени в приложения VII—X към REACH. Имайте предвид, че колкото по-висок е обемът, толкова повече информация се изисква.
  • В някои случаи може да е необходима информация, отнасяща се до по-високи тонажи в сравнение с регистрираната тонажна група, за да се гарантира безопасната употреба на вашето вещество, например ако има мутагенни свойства.

 

 

Физикохимични свойства
  • Извършвайте всички нови изпитвания за физикохимични опасности съгласно методите, посочени в Регламента CLP, и в съответствие с призната система за качество или от лаборатории, които отговарят на съответния признат стандарт. Това гарантира, че резултатите са подходящи за класификация и етикетиране съгласно Регламента CLP и че следват „Препоръки на ООН за превоза на опасни товари, ръководство за изпитвания и критерии“.
  • Някои физикохимични свойства са взаимосвързани с други изисквания за информация. Уверете се, че информацията, включена в различните части на вашето досие, е последователна и обяснете всички неочаквани констатации.

 

 

Токсикологични свойства
  • Приложенията към REACH са последователни. Първо трябва да бъдат изпълнени изискванията в приложение VII (напр. за изпитване in vitro за дразнене), преди да бъдат изпълнени изискванията в приложение VIII (напр. за изпитване in vivo). Има някои случаи, в които можете да проведете изпитване съгласно приложение VIII, за да изпълните изискване в приложение VII. Ако например веществото не оказва токсично въздействие, първо можете да проведете 28-дневното изпитване за токсичност при повтаряща се доза (приложение VIII) и да използвате резултатите в рамките на подход, основан на тежестта на доказателствата, за да се достигне крайната точка за остра орална токсичност (приложение VII).
  • Ако се нуждаете от нови данни за дразнене на кожата и очите или за кожна сенсибилизация, винаги трябва да започнете с изпитвания in vitro, независимо от годишния тонаж на веществото.

 

 

Мутагенност
  • Ако е необходимо да изпълните изискванията по точка 8.4.2 от приложение VIII към Регламента REACH, трябва да извършите изпитване in vitro за микроядра (Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 487) и да включите две вещества за положителни контроли (т.е. един известен кластоген и един известен анеуген). Ако веществото предизвиква повишаване на честотата на микроядрата, трябва да извършите втора оценка на резултата посредством техника за оцветяване на центромерата, за да установите начина/ите, по който/ито се предизвиква хромозомна аберация (т.е. кластогенност и/или анеугенност). Това е необходимо, за да се осигури оценка на опасността до степента, разрешена в насоките за изпитвания на ОИСР, по-специално за да не бъде пропусната проявата на анеугенност.
  • Ако получите положителен резултат при някой от in vitro експериментите (точка 8.4.1 от приложение VII или точка 8.4.2 или 8.4.3 от приложение VIII), трябва да извършите последващо изпитване in vivo. Трябва да представите предложение за провеждане на изпитване, преди да може да започне изпитването за мутагенност върху гръбначни животни. Ако не смятате, че е необходимо последващо изпитване in vivo, трябва да предоставите в досието си научно обосновано и добре документирано адаптиране съгласно общите правила за адаптирането от приложение XI с подходяща обосновка.
  • Трябва да извършите изследване, съчетаващо кометно изследване in vivo (Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 489) и изпитване in vivo за микроядра (Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 474), ако:
    • съществува опасение за хромозомна аберация или е идентифицирана хромозомна аберация in vitro, свързана или не с опасение за генна мутация; и
    • няма други подходящи и правилни in vivo данни за генотоксичност.
    Комбинацията е необходима, за да се получи подходящо изследване както за идентифициране на опасността, така и за управление на риска.
    Чрез комбинацията се намалява броят на изпитванията и броят на използваните животни, тъй като се увеличава възможността за откриване на генотоксични вещества в рамките на едно и също изследване, като същевременно се осигурява информация за потенциала на веществото да предизвиква хромозомни аберации и/или генни мутации in vivo.
    Възможно е да има специфични за веществото причини, които биха оправдали отклонението от този общ подход, например:
    • Ако има ясни доказателства, че веществото и/или неговите метаболити няма да бъдат системно налични и няма да достигнат до костния мозък, тогава не е подходящо извършването на изпитване in vivo за микроядра (Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 474).
    • За вещества, които показват само анеугенни свойства, трябва да се извърши изпитване in vivo за микроядра (Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 474) вместо комбинираното изследване, тъй като кометното изследване не е подходящо за откриване на анеугени.
  • Когато извършвате изпитване in vivo за микроядра, изолирано или в комбинация с кометно изследване in vivo, трябва да включите:
    • Извършване на втора оценка посредством техника за оцветяване на центромера, ако веществото предизвиква повишаване на честотата на микроядрата (Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 474) и не е известен начинът, по който веществото предизвиква хромозомна аберация;
    • Подходящо изследване на експозицията на прицелната тъкан. Това може да се постигне чрез вземане на кръвни проби в подходящи моменти и измерване на плазмените нива на веществото и/или неговите метаболити, ако експозицията не може да бъде доказана чрез други средства, както е описано в Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 474. Необходимо е да се докаже експозиция на прицелната тъкан, за да се направи заключение, че изпитването за микроядра е ясно отрицателно.
    Това е необходимо, за да се осигури оценка на опасността до степента, разрешена в насоките за изпитвания на ОИСР, по-специално, за да не бъде пропусната проявата на анеугенни свойства, както и за да се избегнат неубедителни отрицателни изпитвания, които могат да доведат до допълнителни ненужни изпитвания върху животни.
  • Може да се наложи да извършите изследване за генотоксичност на зародишни клетки (Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 488 или Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 483) за вещества, произведени или внесени при 100 тона на година или повече (приложения IX или X към REACH), ако:
    • изпитване in vivo за генотоксичност върху соматични клетки е положително; и
    • не може да се направи ясно заключение относно мутагенността на зародишните клетки.

 

 

Токсичност при повтаряща се доза
  • При провеждане на изпитване in vivo за токсичност при повтаряща се доза трябва да се използва подходящо високо ниво на дозата съобразно съответните насоки за провеждане на изпитвания на ОИСР. Проверете информацията на ECHA за това как да направите избор на доза при изпитване за токсичност при повтаряща се доза.

 

 

Токсичност за репродукцията
  • Скринингово изследване (Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 421 или 422), както се изисква в приложение VIII, не изпълнява изискването за предоставяне на информация за изпитване за субхронична токсичност (90 дни, Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 408), нито за изследване на токсичността при пренaталното развитие (Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 414) или разширено изследване на токсичност за репродукцията в едно поколение; (Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 443).
  • За да изпълните стандартните изисквания за информация за вещество, регистрирано за 1000 тона или повече на година (приложение X), трябва да извършите изследвания за пренатална токсичност за развиващия се организъм (Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 414) върху два вида. Съобразно Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 414, плъховете са предпочитаният вид гризачи, а зайците са предпочитаният вид, различен от гризачи. Ако считате, че други видове са по-подходящи, представете обосновка.
  • Разгледайте техническия доклад на ECHA относно това как идентифицира и стига до заключение относно проекта за разширено изследване на токсичност за репродукцията в едно поколение (EOGRTS). Ще намерите важни източници на информация за определяне на проекта за EOGRTS и провеждане на самото изследване.
  • При провеждане на изпитване in vivo за токсичност за репродукцията трябва да се използва подходящо високо ниво на дозата съобразно съответните насоки за провеждане на изпитвания на ОИСР. Проверете информацията на ECHA за това как да направите избор на доза при изпитване за токсичност за репродукцията.

 

 

Съдба и път на разпространение на веществото в околната среда
  • При изследванията за биохимично разграждане трябва да се уверите, че микробният инокулант не е адаптиран, тъй като това е неприемливо. Адаптиране на микробния инокулант означава, че той е в контакт с изпитваното вещество, преди да започне изпитването за биохимично разграждане. Аерирането и измиването с минерални средства не се разглеждат като адаптиране на инокулант.
  • Идентифицирайте продуктите от разграждането и ги докладвайте по съответния начин. Информацията за продуктите от разграждането се получава от изпитвания за симулиране и/или хидролиза. Проведете допълнителни изпитвания за тези продукти, ако те могат да представляват риск или се очаква да предизвикат други сериозни опасения, например устойчиви, биоакумулиращи и токсични вещества (PBT) или много устойчиви и много биоакумулиращи вещества (vPvB).
  • Използвайте препоръчаните Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 307, Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 308 и Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 309 за симулационно изпитване за вода, почва и седимент. Симулационните изпитвания на пречиствателни станции за отпадъчни води (напр. Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 303 или Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 314) не са подходящи като единствен източник на информация за достигане до заключение дали веществото отговаря на критериите за устойчиво или много устойчиво.
  • Когато оценявате устойчивостта и биоакумулацията за оценка на PBT/vPvB, следва също да вземете предвид всяка съставка, примес или добавка, присъстваща в концентрация, равна на или по-висока от 0,1 % тегловни (т/т), или, ако това не е технически осъществимо, в концентрации, които са толкова ниски, колкото е технически количествено измеримо. Вземат се под внимание и всички съответни продукти, получени при разграждане/превръщане, т.е. най-малко продуктите, открити при ≥ 10 % от приложената доза по всяко време на пробовземане, или тези, които непрекъснато се увеличават по време на изследването, дори ако техните концентрации не надвишават 10 % от приложената доза, тъй като това може да показва устойчивост. Като алтернатива представете обосновка защо те не са от значение за оценката на PBT/vPvB.
  • Образуването на неизвлечими остатъчни вещества (NER) може да бъде значително при симулационните изпитвания в повърхностни води, седименти и почва. По подразбиране общият NER се счита за неразградено вещество. Ако е разумно обосновано и аналитично доказано, определена част от NER може да бъде диференцирана и количествено определена като необратимо свързана или като разградена до биогенни NER. Подобни фракции могат да се считат за отстранени при изчисляване на периода на полуразграждане (Ръководство на ECHA R.11.4.1.1.3.). Определят се количествено NER, образувани при симулационните изпитвания в повърхностни води, седименти и почва, и се отчитат резултатите, включително научна обосновка на използваните процедури на екстракция и разтворители.
  • Биоакумулацията във водни организми и при експозиция чрез храната (метод на ЕС C.13/Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 305) е предпочитаното изпитване за биоакумулация. Трябва да извършите изпитване за експозиция по воден път (Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 305-I), освен ако може да се докаже, че това не е технически възможно. Ако обосновете и документирате, че изпитването чрез експозиция на водна среда не е технически възможно, можете да проведете изследване, като използвате метода на експозиция чрез храната (OECD 305-III).

 

 

Екотоксикологични свойства
  • За изследване на хронична токсичност при рибите използвайте препоръчваното изпитване за токсичност при рибите в ранния стадий на живот (FELS) (Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 210). Изпитването обхваща няколко етапа от живота на рибата от новооплоденото яйце през нейното излюпване и ранните стадии на растеж и е подходящо за изследване на потенциалното токсично въздействие на вещества, които се очаква да имат влияние при по-дълъг период на експозиция или които достигат стабилно състояние за по-дълъг период от време.
  • Насоките на ОИСР за провеждане на изпитвания 204 (Риби, изпитване за хронична токсичност: 14-дневно изпитване) не могат да се считат за подходящо дългосрочно изпитване. Това изпитване се счита за изследване за хронична токсичност със смъртност при рибите като основна изследвана крайна точка.
  • Информацията относно острата токсичност във водна среда (изисквана в приложения VII и VIII) е от основно значение за класифицирането на водната среда по CLP и по-специално за извличане на фактора М. CLP включва категории на остра и хронична опасност за водната среда и трябва да направите оценка и на двете, когато разглеждате този клас на опасност.
  • За класирането на веществата като силно токсични за водните организми с дълготраен ефект (aquatic chronic) се използват изследвания за хронична токсичност, които се изискват за вещества, регистрирани в диапазона на 100–1000 tpa (приложение IX към REACH). Тези изпитвания са особено важни за вещества, които са малко разтворими във вода и които може да не постигнат равновесие в рамките на краткосрочно изследване. Следователно изискването за дългосрочни изисквания е въведено още в приложение VII (Daphnia) и приложение VIII (риби) към REACH относно веществата, които са малко разтворими във вода.
  • Използвайте метода за разпределение при равновесие (EPM), за да предвидите токсичността за сухоземните организми само при наличието на въздействия при изпитвания за токсичност във водна среда. Ако дадено вещество не проявява ефект при изпитвания за токсичност във водна среда, този метод не може да бъде използван.
  • Присъщите свойства на химикалите върху почвените микробни общности не са разгледани чрез метода за екстраполация на EPM и потенциалната възможност за адаптиране, посочена за изискването за предоставяне на информация в приложение IX, раздел 9.4, не се прилага за изискването за предоставяне на информация съгласно приложение IX, раздел 9.4.2. Тестът за преобразуване на азот (ОИСР TG 216) се счита за достатъчен за изпълнение на изискването за предоставяне на информация за въздействието върху почвени микроорганизми (приложение IX, раздел 9.4.2.) за повечето вещества, които не са агрохимикали. За агрохимикали са необходими и Насоки на ОИСР за провеждане на изпитвания 217.
  • За вещества, които имат висок потенциал да се адсорбират в почвата или които са много устойчиви (с коефициент на разделяне октанол-вода (Log Kow) > 5 и/или период на полуотделяне (DT50) > 180 дни, или при отсъствие на DT50 веществото не се счита за лесно биоразградимо), трябва да извършите дългосрочно изпитване за почвена токсичност съгласно приложение X вместо краткосрочно изпитване, дори ако тонажът на веществото е съгласно приложение IX (100–1000 тона на година).

 

 

Въпроси, свързани с модела на изследване за изпитването за токсичност във водна среда
  • Осигурявайте адекватна информация за физикохимичните и жизнени свойства на материала за изпитване. Ако е необходимо, следвайте специфичните изисквания за вещества, които са трудни за изпитване (Ръководство № 23 на ОИСР относно водната фаза за изпитване за токсичност във водна среда на тежки изпитвани химикали).
  • При всички изпитвания във водна среда винаги осигурявайте надежден аналитичен мониторинг на концентрациите на експозиция.
  • За някои вещества може да е трудно да се постигнат и поддържат желаните концентрации на експозиция. Трябва да следите концентрациите на изпитваното вещество през цялата продължителност на експозицията и да докладвате резултатите. Ако не е възможно да се докаже стабилността на концентрациите на експозиция, т.е. измерените концентрации не са в рамките на 80—120 % от номиналните концентрации, трябва да докладвате концентрацията на въздействие въз основа на измерените стойности.
  • За вещества с повече съставки или UVCB, които съдържат съставки с различни свойства, например широк спектър от разтворимости във вода, да се използва една от подходящите техники за изпитване за токсичност във водна среда, описани в Ръководство № 23 на ОИСР.

 

 

Адаптиране на дългосрочното изпитване за токсичност във водна среда съгласно приложение IX към REACH
  • От вас може да се изисква да извършвате по-дългосрочни изпитвания за токсичност за рибите, които надхвърлят описаните в приложение IX, колона 1. Това се основава на решението на Апелативния съвет (A-011-2018) от 4 май 2020 г., в което се посочва, че оценката на безопасността на химичните вещества, посочена в приложение IX към REACH (раздел 9.1, колона 2) не позволява на регистрантите да пропускат информация за дългосрочната токсичност за рибите в колона 1. Нещо повече, ако оценката на безопасността на химичното вещество съгласно приложение I показва такава необходимост, това трябва да се разглежда като предпоставка за предоставяне на допълнителна информация относно дългосрочното изпитване за токсичност във водна среда. В зависимост от свойствата на веществото може да са необходими допълнителни дългосрочни изпитвания за токсичност при риби, освен описаните в приложение IX, колона 1.
  • В ситуации, в които експозицията отсъства или е толкова малка, че допълнителната информация за опасност няма да доведе до по-добро управление на риска, може да се обмисли адаптиране въз основа на експозицията (приложение XI, раздел 3; ръководство на ECHA R.5). Не забравяйте да определите ясно и да обосновете правното основание за такова адаптиране, т.е. приложение XI, раздел 3.2, букви а) и/или б) и/или в). Регистрантите трябва да предоставят подходяща обосновка и документация въз основа на задълбочена и строга оценка на експозицията в съответствие с раздел 5 от приложение I към REACH и трябва да отговарят на критериите, определени за вида на основаното на експозицията адаптиране, за което се твърди, че се прилага. В обосновката трябва да бъдат взети предвид всички етапи от жизнения цикъл на веществото (включително, ако е уместно, срокът на експлоатационна годност на изделията и етапът на образуване на отпадъци).
  • Решението на Апелативния съвет по дело A-011-2018 отменя становището, дадено в Ръководството на ECHA. В резултат на това информацията за токсичността във водна среда, описана в Ръководството на ECHA относно изискванията за информация и оценката за безопасността на химичните вещества, вече не е валидна във връзка с употребата на приложение IX, раздел 9.1, колона 2 към REACH като освобождаване от изискването за информация съгласно колона 1. Предвидено е през есента на 2023 г. да бъде публикувано преразгледано ръководство, в което ще бъде описано, че оценката на безопасността на химичните вещества вече не представлява възможност за адаптиране на тестовете, посочени в колона 1.

 

Адаптиране на изпитването на разграждането съгласно приложение IX към REACH
  • Приложение IX на REACH (раздел 9.2, колона 2) не ви позволява да пропускате информация за разграждането в колона 1. Нещо повече, ако оценката на безопасността на химичното вещество съгласно приложение I показва такава необходимост, това e предпоставка за предоставяне на повече информация относно разграждането. Това означава, че информацията относно разграждането, описана в Ръководството на ECHA относно изискванията за информация и оценката за безопасността на химичните вещества във връзка с приложение IX, раздел 9.2, колона 2 към REACH като освобождаване от изискванията за информация съгласно колона 1, не е приложима.
  • Прилагат се специфични правила за адаптиране, изброени в колона 2 на приложение IX, раздели 9.2.1.2-4 и 9.2.3, и общите правила на приложение XI. Трябва да определите ясно и да обосновете правното основание за всяко адаптиране и да предоставите адекватна обосновка и документация в подкрепа на приложеното адаптиране. Адаптирането съгласно приложение XI, раздел 3.2(a) не е приложимо за (потенциални или известни) вещества PBT/vPvB. Това е така, защото не може да бъде установено с достатъчна надеждност „безопасно“ ниво на концентрация в околната среда с помощта на наличните понастоящем методи, така че приемливият риск да бъде определен количествено (приложение I, раздел 4.0.1; Ръководство на ECHA R.11.1.).
  • ECHA препоръчва започване на изпитване със симулация в повърхностни води (т.е. ОИСР TG 309), ако е технически осъществимо. Изпитването в почва или седимент също може да се обмисли първо въз основа на съображенията за експозиция (напр. очаквани директни изпускания в специфични компоненти) или когато има налични знания за устойчивостта на веществото в специфични компоненти, и/или когато отразява най-лошия случай на потенциала за устойчивост на веществото.
  • Когато веществото отговаря на критериите за устойчиво или много устойчиво (съгласно приложение XIII на REACH) в един компонент (започвайки изпитването от най-уместното, както е описано по-горе), обикновено не е необходимо допълнително изпитване на други компоненти на околната среда.
  • Като цяло резултатите от едно симулационно изследване на разграждането не могат да бъдат директно екстраполирани към други компоненти на околната среда (Ръководство R.11). Така че, ако за първия изпитван компонент се направи заключение „неустойчиво“, е необходимо допълнително генериране на данни в други компоненти.
  • За вещества, които съдържат множество съставки, примеси и/или добавки, може да се наложи изборът на съответния изпитвателен материал (съставки/фракции от съставки/цялото вещество) да се основава на принципите и подходите, описани в Ръководство на ECHA R.11, раздел R. 11.4.2.2.
  • При симулационно изпитване на разграждането за почва и седимент се счита, че дадено вещество има висок потенциал за адсорбция в почвата или седимента, ако:
    • Log Koc ≥4;
    • Log Kow ≥4 и/или йонизиращ (при pH 4-9) и/или повърхностно активен (настройка по подразбиране, освен ако Log Koc <4 не е доказан чрез подходящо изпитване за равновесие на партидите с помощта на съответните проби от почва и/или седимент).
Related